Писателят Димитър Димов

Димитър Димов и неговите пловдивски прототипи, описани в романа "Тютюн"

С редуцирането на цигареното производство една близо 150-годишна традиция си отива, една страница от историята на Пловдив е на път да се затвори. Остават материалните свидетелства – сградите, и духовните, запечатани в литературата и киното. Едно от тях е романът „Тютюн“ на Димитър Димов и екранизацията на Никола Корабов по него. Литературният критик Светлозар Игов казва за писателя Димитър Димов: „Тютюневата атмосфера на Пловдив е била твърде подходящ импулс и декор на най-значителната творческа авантюра на писателя“.


Димитър Димов е познавал добре мириса на тютюна, атмосферата в тютюневия град, конфликтите и колизиите, които създавали тютюневото производство и износът на тютюн... Разказите на неговия втори баща Руси Ганев, който бил тютюнев експерт, явно са провокирали творческото въображение на писателя. През 1946 г. е отпечатан първият откъс от романа във вестник „Литературен фронт“, озаглавен „Тютюнев склад“. „Тютюн“ е написан в Пловдив. Тук като доцент по анатомия и физиология на домашните животни в Агрономическия факултет, Димитър Димов е живял на няколко места – в Търговската гимназия, където се е намирал първоначално Агрономическият факултет, в т. нар. Занаятчийско училище, днес ПГ по вътрешна архитектура и дървообработка и за кратко и на улица „Антим І“ № 14 . Едно от тези места е и домът на Кочо Апостолов и на д-р Марена Колушева на улица „Кирил и Методий“ 6. В съседство е живял в своята разкошна къща и тютюнотърговецът Никола Каишев, с когото Димитър Димов също се е срещал и разговарял. Съществуват всякакви предположения за това кои са прототипите на Борис Морев и Ирина, на Костов и Гайер. Много тютюневи средища претендират, че са мястото, където е сниман филмът „Тютюн“. Утвърдено е мнението, че прототип на експерта на „Никотиана“ Костов е именно Кочо Апостолов – млад човек без средства, започнал своя път като чиновник във фирмата на Крум Чапрашиков „Ориенттабако“ в родния град Дупница, работил като експерт и после като директор на пловдивския клон, накрая станал самостоятелен търговец. С Кочо Апостолов Димитър Димов е имал ранно бегло познанство. По-близки контакти с него и съпругата му установява по време на престоя си в Пловдив. Кочо Апостолов бил висок, строен, отрано побелял. Правел ярко впечатление със своята небългарска изисканост в облеклото, която носела белега на екстравагантност и предизвикателност. Обладавал жив темперамент, романтична настройка, душевна мекота, доброта и отзивчивост. Бил бонвиван, за когото парите били средство да изживее живота си леко, приятно, разнообразно. Оженил се късно. С излизането на „Тютюн“ в Пловдив станало ясно, че освен Кочо Апостолов в романа е обрисувана и неговата съпруга д-р Марена Колушева. Димов не е криел това от своето семейство. В този случай става дума за източник на вдъхновение, за заимствани биографични моменти, за частична физическа и духовна прилика. Марена завършва гимназия през 1924 г. Баща й Недялко Колушев (Маренин) е дипломат. Посланик е в Турция по време на Първата световна война през 1914-1918 г. Народен представител е от 1919-та. Почива на 16 април 1925 г. при атентата в църквата „Света Неделя“. Студентка по медицина, Марена Колушева видяла баща си в моргата, разпознала го и няколко дни крила от майка си истината. В края на университетския курс попада в тройката (с още двама състуденти) на първенците. След като получила диплома, Марена практикува известно време в София. После заминава за Пловдив, работи в Трета поликлиника. След няколко години се омъжва за Кочо Апостолов, десетина години по-възрастен от нея, и напуска работата си. В Пловдив Марена е считана за интересна и авторитетна жена. С женитбата си влиза в пловдивското „висше общество“, но не потъва в бита на търговските среди. В края на 50-те години се връща в София, работи в поликлиниката на търговските работници. Умира през 1966 г. на 61-годишна възраст. В Пловдив писателят Димитър Димов среща и други от своите прототипи – партизанката и по-късно журналистка Жули Левиева е прототип на Варвара, кумирът на пловдивското тютюноработничество Никола Балканджиев – на Шишко. 


Информация за автора

Споделете това в: