Колелото на историята
По време на Втората световна война /1939-1945/ целият тютюнев експорт на България преминава през Германия. Закупува се беломорски тютюн и се препродава на немски фирми, които захранват доминираните от Третия райх страни. През 1947 година по силата на гласувания от Великото народно събрание Закон за учредяване в България на държавен тютюнев монопол складовете, съоръженията, машините и инвентарът на 81 чуждестранни и български тютюнотърговски фирми в Пловдив стават държавна собственост. На тази база се създава предприятието "Държавен тютюнев монопол", клон Пловдив, което започва да работи от 1 юни 1947 година. След национализацията държавата като едноличен собственик на тютюневия бранш разширява многократно и модернизира производството. Изнасят се цигари главно за Германия, Съветския съюз и източноевропейските страни. Предприятието има много силна социална програма. Акционерното дружество „Пловдив БТ“, преименувано междувременно в „Цигарена фабрика“ АД, стана частно за 30.8 милиона лева. С всяка изминала година тютюнопроизводството в Европа намалява и според експерта в областта на тютюните, д-р Койчо Белчев, до няколко години то ще изчезне. Глобалната стагнация в този бранш неминуемо ще засегне и България. Тютюнът в Европа в бъдеще ще се внасят главно от страни от Третия свят, като Бразилия, Суматра, Индия, Куба, Латинска Америка, а потреблението и производството на тютюн и тютюневи изделия ще претърпят тотални рестрикции, категоричен е експертът.
И до днес в Пловдив има около 30 огромни тютюневи складове. Повечето са построени през първата половина на миналия век в кварталите до Сточна и Централна гара и по булевард „Руски“. В района на днешната Сточна гара е била Пепиниерата на Люсиен Шевалас, унищожена през 1911 година и парцелирана за тютюневи складове. През 20-те и 30-те години „Иван Вазов“ не е само улицата на чуждите консулства, но и на къщите и складовете на тютюнотърговците. Една част от складовете, специално тези с фасади към ул. „Иван Вазов“ и пресечката с „Капитан Андреев“, както и по „Г. М. Димитров“, които са принадлежали на Димитър Кудоглу, са с богато орнаментирани фасади – с гипсови гирлянди от цветя. Един от тях е увенчан и с много успешно скулптирана глава на Хермес – бога на търговията и на пътешествениците. Толкова са впечатляващи, че навремето била издадена пощенска картичка с изображението им. Неслучайно тютюневите складове на Димитър Кудоглу, както и други на ъгъла на „Иван Вазов“ и „Екзарх Йосиф“, складът на „Иван Вазов“ 31 и тютюневият склад на ъгъла на „Г. М. Димитров“ и „Одрин“, имат специален статут. Неизмерими са били богатствата, породили такова желание за представителност на обикновените фабрични стени. Пловдив дълго време беше водещ в тютюнопреработката и повечето от складовете се ползваха активно до началото на 90-те години.
Информация за автора.
За Тютюневият град в медиите:
20.03.2016 14:13 - Тютюневите складове в центъра на Пловдив
Имената, които трябва да знаете - Публикувано от: Елена Томова на април 17, 2016
Как се зароди “Тютюневото градче” в Пловдив 1872 – 1947 APRIL 12, 2014 / NEDKAMBUROV
Тютюноработническата стачка от 1940 година
Разгледайте и богатия сайт на проект "Тютюнева крепост", реализиран от група асеновградски ентусиасти и Исторически музей Асеновград, представящ историята на тютюневата промишленост в Асеновград.