Големите тютюнотърговци
В книгата си „Чудаците на Пловдив“ Иван Дионисиев пише: „В големия бизнес между двете световни войни никой не оспорва, че най-мощната фирма в търговията с тютюни е АКА (Анастас Куцоглу – Амстердам). Едноличен собственик е Анастас Куцев, чист българин от Райково, който държи тютюневия пазар в България, Гърция и Турция, а турцизираната фамилия Куцооглу или Куцоглу, някои го наричат и Куцоолу, се възприема добре и в трите страни.“ Виждаме сградите, на които е бил собственик. В други мемоари четем, че „най-развитият икономически център на Западна Тракия беше Ксанти. Основното му богатство идваше от производството и износа на най-висококачествен тютюн, чиято годишна стойност се пресмяташе между 30-35 милиона лева. Търговията преди 1912 г. бе изцяло в ръцете на повече от 30 чуждестранни и местни фирми, които притежаваха 143 склада. Освен фирмите на Кудоглу и Куцооглу, всички останали бяха небългарски."
Димитър Кудоглу
"Тук, в Пловдив, се настанява по-голямата част от бежанците от Беломорска Тракия и конкретно от село Габрово, Ксантийско, където е роден и големият български благодетел Димитър Петров Кудоглу. С цел да помогне на своите съселяни през 1926 г. започва реализация на своята идея за първото в България обществено здравно заведение, наречено Дом на благотворителността и народното здраве. През декември 1926 г. Народното събрание единодушно приема Закон за това дарение и за създаването на този дом. Кудоглу закупува сградата на хотел „Цар Симеон“, финансира нейното преустройство, закупува два склада на бившата улица „Станционна“ и с приходите от тях в рамките на близо 800 000 лева той финансира това здравно заведение. От 1926 до 1944 г. Димитър Кудоглу предоставя повече от 39 милиона български лева за дейността и издръжката на това здравно заведение. Лекуват се обществено най-опасните болести на времето. Бедните се лекуват безплатно. Богатите плащат за своето лечение, като приходите отново са насочени за финансиране на дейността на Дома на благотворителността и народното здраве."
| Стефан Шивачев, директор на Исторически музей Пловдив |
В първата половина на миналия век богатството на тютюнотърговците дава отпечатък и върху облика на града – това са къщите на Карло и Едмондо Вакаро, на братята Турдоглу, на Обрейкови, Каишеви, Дочо Ангелов... Големият тютюнотърговец и благодетел на Пловдив Димитър Кудоглу подарява на единия от племенниците си – Димитър Турдоглу, триетажна къща в началото на улица „Гладстон“. Всъщност, това е красивата сграда с вазата, където живееше доктор Братанов със своята съпруга Мария, по баща Турдоглу, там сега обитават техните потомци.
През 1920 г. Кудоглу купува сградата на ъгъла на улиците „Иван Вазов“ и „Кракра“ с идеята да бъде негов дом в Пловдив. Тук пренесъл и голяма част от мебелите си от дома си в Ксанти. През 1923 г. той подарява тази сграда на втория си племенник Константин Турдоглу. Днес в това палацо – украшение за Пловдив и улица „Иван Вазов“, до което е малка къща за прислугата и гараж в двора, има на втория етаж стаи за гости, на първия се е нанесла някаква фирма.
Голямата фамилия Куцооглу
В търсенето на повече информация в ДА – Пловдив ми беше предоставена кръгла метална кутия, върху която пишеше „тютюн“. Филмовата лента не можеше да бъде разчетена и затова се наложи да потърсим помощта на Киноцентъра в София. Чрез сравнителния анализ стигнах до заключението, че кадрите са уникално свидетелство за времето на тютюневите богове/магнати, снимани са от екип на немската киностудия УФА през 1922 г., доведен от Васил Куцооглу, най-големия син на фамилията. Главен герой на документалния материал е старият Анастас Куцооглу и неговите синове и експерти. Старият Куцооглу /1854-1945/ е имал 9 деца от първата си жена и три – от втората. Дъщерите и най-малкият син останали в родината, другите двама напуснали България. Най-големият – Васил /1886-1975/, е бил най-образованият, посмъртно през 1989 г. са издадени у нас неговите „Спомени и размисли“, писани в Швейцария. Вторият – Константин /1888 – 1986/ е заминал в навечерието на войната в САЩ, живял и починал в Лос Анжелос. Дъщерята на Константин Василка (Илка) /1938/ отдавна живее в Калифорния. Тя е съпруга на диригента маестро Божидар Аврамов, снаха на проф. Владимир Аврамов, нейният син Дориан /1970/ е американец. Василка и Божидар подариха на АМТИИ рояла и книгите от голямата библиотека от проф. Владимир Аврамов. Третият брат Георги бил женен за дъщерята на ген. Никола Недев. Сестрите Невена, Недялка, близначките Дора и Мария и най-малката Елена, както и последвалите ги от втория брак – Шина, Ветка и Ана, били омъжени за мъже от известни и по-малко известни фамилии. Днес наследниците на стария Куцоглу са повече от 30 на брой. Те реституираха част от огромното наследство и някои от тях и до днес живеят в едни от най-интересните в архитектурно отношение къщи в центъра на Пловдив.
Сградите винаги носят нещо от хората, които са ги поръчали и платили, от хората, които са ги проектирали и от хората, които са ги населявали. Пропити са от техния дух. Сградите са като хората.
Информация за автора.
