Началото на "Тютюневия град"
През 1923 г. в Пловдив съществуват 30 тютюневи къщи, които разполагат с 32 склада за манипулация и съхраняване на тютюни, от които 20 са построени за тази цел. Те представляват 4-5-етажни масивни сгради, изградени в централната част на града. През 1929/30 г. вече стотина фирми и индивидуални играчи се заявяват като тютюнотърговци. Триъгълникът между улиците „Иван Вазов“, „Христо Ботев“ и „Авксентий Велешки“, между Централна и Сточна гара, е истинско тютюнево градче. Някога, вървейки по тези улици, мирисът на тютюн натрапчиво дразнеше ноздрите ни. Но тютюневи складове е имало и по булевард „Руски“, по улица „Васил Априлов“ и прилежащите „Филип Македонски“, „Любен Каравелов“, „Кавала“, по Коматевско шосе. Складът на Каишеви е бил точно срещу Централна гара, на Марко Белчев – на мястото на „Машпроект“...
Тютюнева фабрика „Левски“ /1917-48/ се е издигала и на мястото на част от днешния Градски дом на културата – тя е принадлежала на фамилията Обрейкови, Андон Станев, Дочо Ангелов. До неотдавна можеше да се видят и складовете по булевард „Борис ІІІ“, днес вече са преустроени за жилища и офиси. Запазена и до днес е сградата на Сахат тепе, която е строена по поръчка на тютюнотърговеца Ставридис, после я купил Карло Вакаро, след това става фабрика Петър Дяков. През 1890 г. на източния склон на Сахат тепе е построена от Димитър Ставридис и Димитър Мардас фабрика „Орел“ за тютюн и папироси. През 1892 г. двамата правят първите български пури, рекламирани на Първото българско изложение. След смъртта на Ставридис през 1901 г. неговата половина и самата фирма „Орел“ се купува от Карло Вакаро. Мардас остава във фирмата до 1904 г., след което създава ново предприятие „Цар Иван Асен Втори“. За тютюневата фабрика Вакаро доставя нови вносни машини и я механизира до тип „западноевропейска“. Недалеч е бил салонът при хотел „Шести август“ – използван за представления и кинопрожекции, но през 1911/12-та е обърнат в склад от Едмондо Вакаро. Тютюн е складиран и в къщата на д-р Стоян Чомаков – днес постоянна експозиция на знаменития художник Златю Бояджиев. Тютюнотърговецът Антонио Коларо превърнал в тютюнев склад дори красивата къща на Аргир Куюмджиоглу – днес Етнографски музей, но общината е изкупила имота и го запазила за бъдещите поколения. Цели квартали с тютюневи складове, строени така, че и днес представляват интерес с местонахождението и здравия си градеж. Респектират с обемите си, някои и с украсата си. Изразяват воля за успех, за надмощие в една напрегната конкуренция.
Извадка от авторски очерк на журналистката Пенка Калинкова
Разгледайте и богатия сайт на проект "Тютюнева крепост", реализиран от група асеновградски ентусиасти и Исторически музей Асеновград, представящ историята на тютюневата промишленост в Асеновград.
