Тютюневият град
автори: арх. Константин Димитров и арх. Александър Младенов
Притеснително явление не само за Пловдив, но и за цялата страна е притокът на хора към столицата, което създава демографски и икономически дисбаланс. Основната причина е свързана с намиране на работа, обучение и по-голямо разнообразие от забавления. Кратка анкета показа, че на младите хора в Пловдив им липсват повече сценични събития и разнообразна кухня. Въпреки това, пазарът в Пловдив остава втори по големина в България, а сравнително ниската конкуренция и ниските данъци, го правят изключително примамлив за бизнес. Тютюневият град е мястото, където могат да се срещнат бизнеса и културното наследство. Първата стъпка към развитието на едното и опазването на другото е превръщането на квартала в разпознаваема марка. Изборът на подходящи функции и целеви групи би съживило квартала и би го превърнал в идеологическо продължение на „Капана“. „Капана“ със своите малки улички и пространства е подходящ за изобразителните изкуства, литература и занаяти, но Пловдив се нуждае и от по-големи сценични пространства. Пловдив има нужда и от алтернативно място за забавление. Поради тази причина целевите групи са сведени до млади предприемачи, сценични артисти и „айляци“.
Обемно-пространственото решение на зоната изходи от идеята за ансамбъл. Традиционният подход би довел до комплекс от отделни сгради с единична или смесена функция, чиято единствена комуникация би била на ниво терен. Нашият подход се базира на сграда-комплекс, чиито етажи действат единно чрез надземни връзки, интерпретиращи съществуващите метални тунели между тютюневите складове. Програмата по нива е развита от партер към покрив: сценични изкуства, офиси, ресторанти и обекти за забавления и градини. Междусградните пространства и вътрешните дворове стават активно озеленени. Трагичната история на почти всички тютюневи складове бавно води до тяхното унищожаване. „Обличането“ в бял цвят на всички тютюневи складов би ги разграничило от всички останали сгради в зоната. В резултат на опожаряването на складовете, голяма част от покривите и междуетажните конструкции е безвъзвратно загубена. Символът за връщане към живота беше достатъчен за да превърнем в градини покривите на складовете и всички останали сгради, които да снабдяват ресторантите в квартала с пресни плодове и зеленчуци.
В участъка между ул. „Одрин“ и ул. „Авксентий Велешки“, ул. „Иван Вазов“ се превръща в пешеходна зона – площад. От него, през театъра, започва развитието на сценичната програма по партерите на сградите. Кръстовището на улици „Г. М. Димитров“ и „Екзарх Йосиф“ е мястото, което най-добре е съхранило духа и образа на Тютюневия град. Поради тази причина намесите тук са незначителни и мястото съхранява аромата за оригиналната функция. Две са улиците, които остават с автомобилен трафик, без възможност за паркиране - ул. „Авксентий Велешки“ и ул. „Цанко Дюстабанов“. Останалите улици са споделени или изцяло пешеходни. Паркинг сграда, с автоматизирана система за 800 автомобила, обслужва целия квартал. Високата сграда на БДЖ, от южната страна на ЖП ареала, намира своя градоустройствен отговор в хотелска сграда, на мястото на автогара „Юг“. Самата автогара, като източник на интензивен автомобилен трафик, би било редно да бъде обединена с близкостоящата автогара Родопи, част от транспортния възел с ЖП гарата.
Осъществете Вашата връзка с авторите: constantine.dimitrov@gmail.com
