Историята на тютюневия Пловдив е история на успелите търговци и предприемачи.


Тютюнева фабрика Златен лев Пловдив

Пръв пловдивският бакалин Магърдич Томасян /1857-1923/ още през 1872 г. открива в бакалницата си специално отделение за рязане на тютюн с два хавана. Едва 15-годишен, Магърдич Томасян се сдружава с друг арменец – Кеворк Гарабедян, за да създадат обща фирма, наречена по-късно „Тютюноработилница „Златен лъв“ на М. Томасян и сие“. Съдружието се заздравява като Кеворк се жени за сестрата на Томасян. Двете фирми вървят заедно до смъртта на основателите си, а през 1923 г. се разделят. Всъщност с работилницата в Капана се поставя началото на първото тютюнево предприятие „М. Томасян и сие“, собственост на съдружниците Томасян и Гарабедян. Търговията потръгва и се налага внасянето на машина за рязане на тютюн с ръчно колело. Тя е заменена през 1903 година с машина-резачка с мотор, което се смята за началото на модерното обработване на тютюн в България. Четири години по-късно цигарите „Томасян“ първи получават златен медал за качество на международното изложение в Лондон. Предприятието произвежда рекордните за времето си един милион цигари на смяна. То е сред 10-те най-големи данъкоплатци в страната. Изнася за Германия и Австро-Унгария, Швейцария, Франция и Англия. Успехът на марката „Томасян“ се крие и в начина, по който ферментира тютюнът – една доста капризна технология, и в рецептата на смеската, която се поставя в цигарите. Тайната им знаели само двама души – главният технолог и собственикът – Арменак Томасян, който поема фабриката след смъртта на баща си Магърдич. Главен технолог е Шахбазян, но не революционерът Степан, а неговият брат. Степан също е бил експерт по тютюн, но при братовчедите Гарабедян. Двете фирми вървят заедно до смъртта на основателите си, после се разделят. През 1922 г. от фирмата на Томасян се отделят наследниците на Гарабедян – Киркор и Ервант Тютюнджиян, и създават отделна тютюнева фабрика, която взема и фирмата „Златен лев“. Тя е снабдена с нови машини и от 1934 г. работи под името „Пловдив“. 


Kartela

Трябва да се знае, че през 1889 г. Никола Либенов, Никола Дерменджопулос, Полимерис Димитриядис и Костадин Манджанис образуват акционерно дружество, което полага основите на тютюнева работилница „Слънце“. На следващата година събирателно дружество „Орел“ на Димитър Ставридис и Димитър Маринов (Мардас) открива също тютюнева работилница. През 1900 г. във всички тютюневи фабрики в Пловдив се произвеждат цигари. С годините някои фалират и се отказват, други купуват имотите им и продължават. За истинска фабрична система на производство може да се посочи най-голямата и с най-много машини фабрика на Карло Вакаро (бивша Ставридис). И тъй като има една пренаситеност на фабриките и неимоверно голяма конкуренция, Вакаро инициира учредяването през 1909-та на Безименно акционерно дружество „Съединени тютюневи фабрики“, известно по-късно като „Картел“-а.


"Тютюневото производство и манипулация изминават целия труден път от примитивното занаятчийско изделие до модерната индустрия. Преди Балканската война Пловдивски окръг е на трето място по засети площи с тютюн, след Хасковски и Дупнишки. През 1914 година той излиза на второ място, а след войната – на първо с 59 190 декара засята площ. След войните производството и износът на висококачествен тютюн от България е изравнен с този на Турция и на Гърция, а през периода 1919-1923 г. турският износ е значително надвишен. България става третата страна в Европа между две световни войни, известна като значителен износител на висококачествени тютюневи изделия. Изнася тютюн и цигари за Англия, Чехия, Съединените щати... Броят на предприятията през периода 1922-25 година се увеличава с 14 на сто, а манипулацията на тютюна 3-4 пъти. След двете национални катастрофи през 1913 и през 1918 година в Пловдив пристига една огромна част от прогонените от Егейска Македония, Беломорска и Източна Тракия български бежанци. Те са прогонени с огън и меч, изоставят своите имущество, своите къщи, своите имоти, но пристигат тук с невероятно ценен капитал – опитът в отглеждането и преработката на тютюн в техните родни краища, най-ценните тютюни на Балканския полуостров. Те търсят препитание, а фабрикантите– работна ръка. Така от тази среща на тютюноработници и тютюневи фабриканти Пловдив успява да се изгради като най-големият център на преработката на тютюни в България и производството на цигари." 

Стефан Шивачев, директор на Историческия музей в Пловдив


Информация за автора.

Споделете това в: