#ЕвропаВкъщи | #EuropeAtHome

Държави от цяла Европа, обединени от инициативата Европейска столица на културата, стартираха на 30 април онлайн платформа, посветена на общоевропейската идея  „Европа вкъщи“ (#EuropeAtHome), която представя по творчески начин дните на изолация в градовете от Европа.

Идеята е на португалския град Фаро, кандидат за европейска столица на културата през 2027 година, и има за цел да вдъхнови местни артисти, които със своите текстове и фотографии да представят поглед върху града си по време на пандемията. В инициативата се включиха градове - бивши, настоящи, бъдещи и градове кандидати за ЕСК от Латвия, Финландия, Нидерландия, Германия, Сърбия, Естония, Малта, Люксембург, Норвегия, Словения.

В партньорство с пловдивската медия Под тепето (www.podtepeto.com) и авторите Теодор Караколев и Георги Матов, представихме града ни в 10 фотографии и авторски текст. Тях, както и всички участници в инициативата, бихте могли да видите в специално създадената платформа https://www.europeathome.eu/

#ЕвропаВкъщи на български

Рубриката „Европа Вкъщи“ ще представи и всеки един от останалите градове. Авторските снимки и текстовете, преведени на български, са достъпни за вас. Публикациите стартират в Под тепето (https://podtepeto.com/aktualno/evropa-vkusthi-na-bulgarski/) на 9 май, в Деня на Европа. Вижте всички текстове на български в събитията към проекта тук.


Започваме с Валета 2018, с текст на Симон Лингуанез и снимки на Алесандра Паче:

„...Заговори ме отново. Може да започна
да колекционирам, медени гласове,
опрени на книги / върху етажерки...“

Целия текст може да прочетете тук: podtepeto.com/aktualno/evropa-vkusthi-na-bulgarski


"Резултатът е ясен: рутината се преобразява в ежедневни ритуали, а животът по време на карантина – танц в каданс." Представяме ви Каунас 2022 с текста на Jorė Gritėnaitė и фотосите на Gabija Vainiutė.
Пълния текст прочетете тук: https://bit.ly/3fG27VG


„Колко важна е работата ми във времена на криза, но също как да запазя същността на работата ми жива в ограниченията?“ – представяме ви Еш-сюр-Алзет 2022 с текста на Катрин Елсен и фотографиите на Софи Фейдер. Целия текст прочетете в Под тепето тук: https://bit.ly/36dg1dB.


 „...Реалността остава стиснат юмрук, нокаутиращ въображението перманентно, ежедневно. Едно-единствено нещо. Не са две. Ставаме по-бедни. Паул Цéлан ни предупреди за невъзможността да пишем след настъпването на трагедия. Безразлично към всичко това, кучето ми ме води на разходки из празните градски улици...“ – Фаро 2027 с текста на Сандро Уилиам Хункейра и фотографиите на Васко Селио. Прочетете целия текст тук


„...когато хората липсват, винаги се появява вятър. прах лети надолу по гърлото ми и аз се опитвам да не кашлям. вятър лети през моите изречения като птица, която не може да си спомни откъде е излетяла или къде да кацне...“, Тарту 2024 с текста на Каролина Пихелгас и фотографиите на Киур Каасик. Целия текст прочетете тук.


„...Днес бе рождения ѝ ден и през пазарската количка, на два метра разстояние, я поздравих с нещо като имитация на прегръдка. Тя ми благодари по аналогичен, любвеобвилен пантомимичен начин и каза: „Странно е, днес е рожденият ми ден, но няма да усетя дори една истинска прегръдка“... – Будьо 2024 с текста на Лив Оккенхауг и фотографиите на Дан Маринер. Целия текст вижте тук.


...Сега домът ни стана офис, фитнес зала, училище, детска площадка, кръчма, концертна зала, клуб. Три стаи, дансинг, баня. Домът вече не е дефиниран само от четирите ви стени, а и от четирите ви екрана. Публичната сфера придоби ново измерение – пикселите на дисплеите на компютри и мобилни телефони, превеждат във виртуална реалност това, което липсва в реалния живот...

Кемниц 2025 с фотографии на Филип Гладсом и текст на Йохана Айзнер. Целия текст вижте тук.


...Говорене, говорене, толкова говорене

За нищо и все пак за всичко
Но думите се изпаряват
Жадна съм за допир...

Леуварден 2028, фотографии: Якоб фон Есен, текст: Ямила Фабер. Прочетете пълния текст тук.


...Когато физическото отстояние се увеличи на един метър, стана все по-трудно да се използват публичните сауни: кой би стоял толкова далеко от друг гол, пък бил той и непознат, човек?...

Оулу 2026, фотографии: Хари Тарвайнен, текст: Катарина Вуори. Целия текст прочетете тук.


...В болници и клиники хората се тестват за коронавирус; в замяна, коронавирусът ни тества нас...

Нови Сад 2021, фотографии: Мария Ковач, текст: Ласло Вегел. Целият текст тук.


...Спрях да чета Монтен и започнах да чета в очите на котарака. Целия анархизъм на Бакунин се вписва в единия му клепач. Точно ми намигна. От своя балкон той гледа на света с космическо безразличие. Второ намигване и ироничната теория на Монтен става на прах...

Сан Себастиан 2016, фотографии: Марсело Утрерас, текст: Хуан Круз. Целият текст е тук.


...Но вратите и прозорците остават затворени, и, както и самата Европа, ние сме об/за/вързани вкъщи. Някои ще останат завързани, но водени от отдаденост и грижа...

Пиран 2025, фотографии: Брад Дауни, текст: Мая Белица. Целият текст е тук.


...Макар сега да се взираме в пустите улици и площади, в съзнанието ни ярко се открояват миналогодишните летни празненства и прииждащите тълпи...

Везпрем 2023 с фотографии на Гаспар Габор и текст на Ласло Килиан (пълния текст прочетете тук)


Живот под карантина като в горещ летен ден. Или като в много дъждовен. Трудно е да се прецени в Пловдив. Карантината със сигурност ни кара да се чувстваме необичайно, странно, като в сценарий от филм или ниво на компютърна игра...

Пловдив 2019 в партньорство с Под тепето, фотографии на Георги Матов, текст на Теодор Караколев. Пълния текст прочетете тук.


Днес е неделя и това обикновено беше денят, в който разглеждах оферти за полети, планирах почивки, за да не кажа на никого, че си оставам вкъщи цялото лято.

Клуж, Румъния, фотографии: Габриел Алдея | илюстрации: Алина Липотчи, текст: Александра Фелсеги. Текстът прочетете тук.


Родният му обичен Марибор никога не е бил прочут с пулс 180 удара в минута; напротив, градът предпочита да бълбука под повърхността, запазвайки сериозно лице за външния свят, но в последния месец привидното му спокойствие надмина обичайното

Марибор, фотографии: Янез Кленовшек, текст: Вид Кметич. Целият текст е тук.


Пролетта пристига с цялата си прелест, но ти си вкъщи. Животът се форматира спрямо твоите собствени четири стени. Рядко използваш гласа си. Само в главата ти той звучи непрекъснато. Какво виждаш, като погледнеш през прозореца? Фасади на сгради, парчета небе, разцъфтели дървета, птици? 

Хилдесхайм, фотографии: Ана-Лена Шотге, текст: Хелене Буковски. Прочетете целия текст тук.


 

Споделете това в: