Седмица на съвременното изкуство 2019
Изкуство. Без граници. Пловдив.
Кога: 1 – 30 септември 2019 г.
Къде: Баня Старинна, СКЛАД
Откриване: 1 септември / 17.00 часа в СКЛАД, 19.00 – 21.00 часа в Баня Старинна.
Вход свободен, работно време от 13.00 до 18.30 часа, почивен ден: понеделник.
Куратори: Илина Коралова и Емил Миразчиев
Участници: Бил Виола, Надя Генова, Стоян Дечев, Севдалина Кочевска, Таус Махачева, Емил Миразчиев, Бенедикт Партенхаймер, Дан Питърмен, Ния Пушкарова, Делфин Райс, Уте Рихтер, 7+1(Камен Цветков, Илко Николчев, Панчо Куртев, Йоханнес Артинян), Юлиан Розефелд, scenocosme, FAMED, Марико Хори, Румен Жеков
Изкуството не познава граници и е отворено за всички – това ще ни покажат световноизвестни художници, а сред тях и безспорни звезди от Европа, САЩ и Япония, събрани в Пловдив, за да предложат на публиката една въздействаща среща със съвременното изкуство.
Артистите ще насочат вниманието ни към теми на днешния ден, които засягат цялото човечество, без изключения: изчерпването природните ресурси, все по-честите природни катаклизми, превърнали се в постоянна заплаха за света, крехкостта на човешкия живот, както и този на планетата.
Основните въпроси, които изложбата, чрез творбите на художниците задава, са: кои сме ние, накъде отиваме и не на последно място – можем ли да превъзмогнем личните си интереси, алчността и егоизма си и да запазим цивилизацията за бъдещите поколения?
Централна тема – и отправна точка – е, разбира се, самото изкуство и неговата несъмнена способност да ни докосва емоционално и интелектуално. В състояние ли е то също така да мобилизира отделни личности и цели общности, които да предприемат действия в този изключително важен, дори критичен за човечеството момент?
Изложбата ще предложи завладяващи сетивата и въображението творби, изпълнени в най-разнообразни художествени медии – фотография, видео, филм, инсталация, скулптура. Произведения, вече представяни на световни форуми, като биеналетата във Венеция, Ливърпул или Москва, ще бъдат показани наред със специално направените за Седмицата мащабни нови продукции.
Градът и неговата художествена сцена се свързват в глобалната културна мрежа. А Седмицата “празнува” изкуството, което преминава през всякакви бариери и говори на един универсален език.
Обръщането на човека от прагматизма и материализма към духовните ценности на цивилизацията е посланието на видеоинсталацията на Бил Виола “Мъченици. Земя, Въздух, Огън, Вода” – една модерна интерпретация на олтарното табло. Пътят към себепознанието и светлината минава през страданието и жертвата, през смирението пред силите на природните елементи. От друга страна, двойнственото човешко отношение към природата, между страхопочитанието и борбата с нея като предпоставка за прогреса, свързва творбите на Стоян Дечев и Бенедикт Партенхаймер. Авторите си задават въпроса: не е ли стигнало човечеството до една критична точка, в който прогресът заплашва да унищожи създателите си? Подобна е темата на филма на Венелин Шурелов “Черна абстракция”: oбсесията към добиването на суровини е основа на работата, но в погледа на артиста, следствието от тези обезпокоителни процеси стават видими като абстрактна представа за съвременния човек – незначителен, нетраен, непостоянен – като черен дим над хоризонта.
Изкуството документира, отразява и коментира културни, политически и идентификационни процеси, (религиозни) вярвания, митове и утопии. Артистът се явява един вид “въжеиграч”, който във филма на Таус Махачева балансира между собствените нагласи – творчески и човешки и нормите на обществото – социални и идеологически. Артистът влиза и в много други роли: загрижен, какво ще оставим след себе си, той става събирач на свидетелства за днешния ден (Марико Хори); или пък сам създава паралелни реалности (scenocosme), като част от различни симулационни сценарии за това, как би изглеждало дигитализираното ни бъдеще.
Фокусът на работата на Севдалина Кочевска са настоящето и неговите различни светове: не компютърно генерираните, а реалните, в които физически и ментални граници разделят групи и общности една от друга. От своя страна, Надя Генова се интересува от индивида и множеството, които са в постоянно взаимодействие.
Произведенията влизат в диалог с пространствата, в които са изложени: докато в бившата Чифте Баня, с нейната уникална атмосфера, творбите се насочват по-скоро към вътрешния свят на човека и приканват към вглъбяване и размисъл, то тютюневите складове – и в един по-широк контекст – Тютюневият град, провокират артистите към “екстровертни” работи, свързани с динамиката на обществените процеси, в контекста на миналата и сегашната функция на изложбеното пространство.
Инсталацията на Делфин Рейст “Непрекъснат растеж на консумацията” насочва критичен поглед към капитала и репродуцирането му, катo предпоставка за запазването на всяка цена на сегашния икономически модел, към което същият този капитал се стреми. “Репродукция” означава перманентност, която, в рамките на системата, напомня затворен кръг, от който няма изход (Венелин Шурелов). Промяната изисква активно действие. В този смисъл, Уте Рихтер се съмнява в положителното значение на понятието “надежда” или “надяване”, което за художничката е по-скоро вътрешна спирачка, оправдание за бездействие и примирение. А кои са механизмите, които изобщо диктуват на индивида определено поведение? Какво ни подтиква или възпира да предприемем дадена стъпка? Инсталацията на Група 7+1 създава условия за изследването на тези въпроси.
Сблъсъкът между мечтите за по-добро бъдеще на имигрантите и отрезвяващата реалност на развития индустриален свят е показан във филма на Юлиан Розефелд “Убежище”. В един свят, който буквално се върти около парите (Емил Миразчиев), “изкуството” на сделката, според FAMED, е колкото важно, толкова и измамно, тъй като никога не е съвсем ясно кой какво печели и губи.
Две творби, едната, показана в Банята, а другата в СКЛАД, затварят концептуалната рамка на изложбата. “Комуникация и съжителство” на Ния Пушкарова се състои от едно изречение, изписано на азбуката на слепите: Чрез изкуството, ти променяш себе си и света около теб, то е зримата нишка между реалното и сетивното. Документалният филм на Хедър Ленц Кусама: Безкрайност, посветен на японската художничка Яйои Кусама ни показва, че изкуството е в състояние да превърне травмата в креативна сила, а света – в едно по-красиво и може би – по-мирно място за живеене.
Проект на Сдружение „Изкуство днес“.